ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ – от миналото до днес

ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ - от миналото до днес
Купи и продай криптовалути

За да накараш някой да ти се подчини, накарай го да мисли като теб, за да го накараш да робува – накарай го да вярва в ценностите ти.

От дълбока древност, от различни краища на света, през Турция, Флоренция, Лондон до Вашингтон, парите са сила, която ръководи света. За да стигнем до днес, деня, в който интернет завладява не само нашия социален живот, а и целия ни свят.

Присъединете се към нашият Telegram канал за още полезно съдържание

Купи и продай криптовалути

пасивни доходи от криптовалути

Златото е утвърдена система за размяна, която гради следващите етапи от развитието на монетарната политика. Но дали тази система е на път към своя край? Може ли бързината на глобализацията и интернет да изградят нова монетарна система? 

В тази статия ще преоткрием историята на най-ценния метал.

 

Защо хората вярват в парите?

Както книгата Sapiens – на Yuval Noah казва “Парите са изобретени много пъти и на различни места”. Те нямат определена специфична характеристика – цвят, форма. За някои парите са цветни черупки, кофа овес, а за други парите са парче хартия със знак на краля. Изхождайки от факта, че различни материали могат да служат като мерна единица за обмен, стигаме до заключението, че ние сами създаваме стойност за парите – чрез нашето групово въображение, ценността им не се базира на някакъв външен факт, а на самите нас.

 

Златото като система

Действащо от десетилетия преди Новата ера, използвано от семейства на знатни родове, металът се превръща в най-желаната вещ и това продължава и до днес.

В книгата си “Layered Money” – Nik Bhatia за първи път представя финансовата системата на златния стандарт. В първия слой се изгражда доверието към метала, във втория слой се развиват институции, които да опазват златото (банки), а в трети слой – банките изземват цялата мощ и централизират системата.

А сега нека да разгледаме дълбините на всеки слой.

златото като система

 

Злато – децентрализираното средство за размяна

Първоначално търговията се осъществявала по познатия ни начин – чрез бартер. Всеки предлагал това, което произвежда, на отсрещната страна. С развитие на по-големи села и градове обаче този метод станал неефикасен. Ако лекарят в село А има нужда от обувки в село Б, то за обущаря става трудно да се довери, че един ден медикът ще му предостави здравната услуга. Най-малкото лекарят може да се премести, а какво остава ако всъщност е лъжец и реално не е лекар – обущарят няма никаква изгода.

Това е една от главните причини, поради които хората започват да търсят стандартизирана единица, която да подпомогне размяната между отделни населени места. Използвали са златото, както и други благородни метали, поради няколко фактора:

  • издръжливост – разменното средство трябва да е трайно, макар и пшеницата да служи за изхранване, тя е нетрайна и може да е жертва на вредители.
  • преносимост – средството трябва да бъде лесно за транспортиране и съхранение, което улеснява търговията на дълги разстояния. Златната гривна е по-леснопреносима от двойка биволи.
  • верификация – разменното средство трябва да се идентифицира бързо, както бляскавият цвят на металите.
  • оскъдност – трябва да има ограничен брой, недостатъчността създава още по-голяма ценност в човешката психология.

Макар и златото да било разпознаваемо и хората да имали доверие в него, липсвала стандартизация. От злато се правели бижута и накити, които след това били продавани, но никой не измервал чистотата на метала, нито неговите грамове. Така за един човек златна гривна можела да струва един бивол, а за друг – стара крава. 

Злато - децентрализираното средство за размяна

От исторически разкази този проблем бил решен в земите на днешна Турция със сеченето на монети. Те давали възможност за по-лесно извършване на транзакциите – с монетите не било необходимо измерване при всяка размяна. Чрез стандартизацията двете страни (продавач и купувач), се научили да ценят монетата по еднакъв начин и били убедени в достоверността, който тя съдържа. Търговията се развила още повече.

Използването на монетите придобило голяма популярност. Бартерът бил в своя залез, а хората използвали парите. Чрез тях обменът станал по-бърз, монетите били леснопреносими, хората оценявали стоката си в тях и им се доверявали. 

Развитието на света довело до създаването на големи империи. Древните гърци и римляните също създавали свои монети. Властта над новите земи направила валутите, издавани от тях, още по-желани, особено от народи в Азия, с които се осъществявала търговията. Причината – повече територия, повече сила на държавата, а следователно и по-висока ценност на монетите ѝ. 

Новите земи обаче искали изхранването на по-голяма армия, която да ги завладее, затова и римските политици започнали да секат повече монети. Златото не стигало и те го смесвали с други примеси, за да добият същата форма и цвят – управляващите се научили да принтират пари. Така се получавало обезценяване на монетата в дългосрочен план. Един койн не бил същия, както койна издаден преди 10 години. 

 

Обобщение слой “злато”

Това изградило първия слой на днешната финансова система. Всичко се градило на децентрализация. Златото се превърнало в ценен артикул, който служел както за запазване на богатството, така и за обмен. Вярата в него и разширяващото се използване обаче, довели до нова серия от проблеми, които трябвало да бъдат разрешени. Поради тази причина и се появил и следващият слой на финансовата система.

Обобщение слой “злато”

 

Доверие в  злато – зората на централизацията от банките

Във втория слой хората започват да използват метала като нещо повече от разменно средство, а именно средство за съхранение на богатство. Единият от проблемите, който трябвало да се реши, бил свързан с мултипликацията на монетите. 

Съществуването на много градове-държави и новооткритото разплащателно средство, наракало управляващите да секат свои монети. Всеки град имал собствена валута. Това обаче затруднявало търговците, които пътували не само между съседни градове, а и между държави. Всеки койн имал различен облик – различно лице според владетеля, различно съдържание на чисто злато. Някои от градовете слагали и други метали в монетите си, с цел да произведат повече от тях. Това трябвало да бъде разрешено, защото нарушавало доверието в парите, а с това и икономическия обмен.

Въпреки различните видове монети, едни били по-широко познати и по-ценни от други. Една от най-стабилните монети по онези времена бил Флоренският койн. Той останал с непроменено тегло и съдържание на чисто злато над 300 години. Това накарало търговците да го използват за своите транзакции по чужди земи и още повече допринесло за популярността му. Всяка година койнът бил един и същ както издадения преди 10 години и това накарало Европа да се адаптира към него – бил като резервна валута. Всеки мерил богатството си във Флоренски койн, а тогавашните компании водили счетоводството и балансите си в негов еквивалент.

Доверие в злато - зората на централизацията от банките

Вторият проблем, който този слой се опитва да реши, е физическото съхраняване на златото. Рискове от загуба, ограбване или убийство, които трябвало да бъдат избегнати.

Решението се появило в Bill of Exchange – един от първите финансови инструменти, които тогавашните банки създали. Той означава обещание за плащане от страна 1 на страна 2 на определена бъдеща дата.

Например: аз имам 10 златни монети в банката, за които тя ми е дала документ с печат, че аз наистина имам тези пари. Отивам на пазара и искам да си закупя 10кг зърно. Вместо да ходя до банката и да взимам нужното количество жълтици, аз давам на продавача документа на банката и на определена бъдеща дата той може да отиде при институцията и да заяви, че иска златото, което е било мое.

Bill of Exchange дал голям тласък на развитието на търговията. Вече не било необходимо носенето на монети или злато, а единствено и само документа. Раждането на този финансов инструмент дава основите и на кредита, който познаваме и до днес.

Пример: Аз давам на банката 10 златни монети, а тя ми дава обещание за тях с падеж след два месеца. През това време банката предоставя монетите на бизнес, който ще закупи материал, ще произведе стоки и ще ги продаде с обещание, че ще върне парите до първия месец. Бизнесът връща заема и банката отново има 10-те златни монети, които ми дължи.

През тези два месеца аз съм дала обещанието от банката на мой приятел, от когото съм купила дърво за моя бизнес. На края на втория месец, той може да отиде в банката и да вземе 10-те монети.

Доверие в злато - зората на централизацията от банките

 

Обобщение слой “доверие в златото” 

Докато през първата “ера” хората изградили доверието си в парите като стандартизирано средство за размяна, то във втория слой те се доверяват на обещанието на една институция, която да запазва златните им монети – това води началото на централизирана системата. Въпреки това вярата, че банката ще изплати поетото задължение, възражда разцвета на паричната система. 

 

Депозити – бумът на централизацията

Масовото използване на кредита довело до Ренесанс на финансовата система. Развитието на икономиката, карало търговците да пътуват все повече и повече из Европа. Те обаче не били сами, с тях пътували и банкерите, които били “мост” за парите. Банкерите извършвали сетълмент – уреждали заемите. Създало се първото целогодишно бюро, в което можело да се уреждат задължения.

Амстердам бил един от най-важните корпоративни центрове. През 1602 там била основана  мегакорпорацията Dutch East India Company, обединяваща няколко по-малки компании. Дейността на компанията е свързана с търговия, военна сила и дори земеделие. Робството било разпространено и според някои източници фирмата е търгувала и роби. Компанията била първата частна компания в света, чиито акции се продавали на пазара.

Въпреки митовете за не чак толкова хуманната дейност, акциите ударили тавана. Хората искали да купуват акции – всеки предпочитал този актив пред държането на кеш. Било нужно да се създаде първата борса – Амстердамската стокова борса – място, на което продавачи и купувачи на акциите да ги разменят. 

Напливът бил толкова голям, че държавата трябвало да създаде Централна банка. Като такава, всички разплащания трябвало да минават през нея. В допълнение банката забранила всички обещания за плащане в злато или сребро, оставили само възможността за депозитите – т.е при предоставяне на пари на банката, се създава депозит, който обаче не може да бъде заменен срещу ценен метал, а само срещу пари. Така Централната банка на Амстердам енкапсулира първите два слоя – злато, обещание за злато и оставя само депозитите.

Депозити - бумът на централизацията

Този монопол на една банка създал също и инстантния сетълмент. 

Пример: ако моята компания има сметка в Централната банка на Амстердам и твоята компания също има сметка там, при една транзакция банката трябва да закрие наличността по моята сметка и да я открие в другата сметка. Макар и удобно това идва с цената на централизацията. 

 

Обобщение слой “депозити”

През откриването на златото, до изграждането на доверие в него, до търсенето на депозити пред монети, всички слоеве принадлежат към първата финансова система. Депозитите били най-големия двигател на икономиката, затова и всички европейци предпочитали тях пред монетите. Премахването на възможността за теглене на злато срещу предоставените на банката пари, дало тласък на развитие на всички индустрии, частните банките не трябвало да се съобразяват с това колко злато държат при себе си и така значително се улеснил банковият процес. От друга страна това било платено с още по-голяма централизация и намеса от страна на държавата и банките във финансовия свят.

Краят на цикъла на Златото, може да бъде белязан от началото на нов цикъл в лицето на Биткойн. 

Златото е било прекрасен метод за основа на финансовата система досега, но според Nik Bhatia то се е провалило предвид бързо развиващия се свят, в който живеем. 

 

Биткойн - началото на нова йерархия

 

Монетарната политика трябва да е изградена на дългосрочни цели, които да градят стабилност в парите, с които работим. Днес обаче тя действа по-скоро краткосрочно, отколкото дългосрочно.

Както проследихме парите имат строго определена и логична йерархия и ако сравним Биткойн със златото по неговите отличителни характеристики, ще видим, че те всъщност доста си приличат. 

Биткойн е издръжлив – не може да се развали във времето, а също и мрежата ще продължава да съществува, дори да има само един компютър, който да верифицира транзакциите. Биткойн е преносим – не е необходима специална доставка, която да отнема дни. Верификация – транзакцията се осъществява след проверка от миньорите. Оскъдност – съществуват само 21М от валутата. 

По пътя на тази логика, може да изградим евентуалната йерархия на финансова система, с основа Биткойн. Все още развитието се осъществява на първи слой – директно притежание на актива и липсват идеи за следващите етапи.


Биткойн

Доверие в Биткойн 

–трети слой–все още липсва

 

Биткойн

Първият слой е свързан с директно притежание на Биткойн и частния ключ за него. Макар и действащ от десетилетие, интернет и откриването на Блокчейн са първата стъпка в същността на тази нова финансова система, основана на децентрализация.

Хората изграждат вяра в актива, защото той не само е роднина на златото, а е даже по-добро злато. Дигиталността решава проблема с пренасянето и бързината на извършване на транзакциите на много по-високо ниво, сравнение с физическото пренасяне на злато, което имаме в Златната йерархия. И докато първоначално доверието бе изградено от малка група хора, повечето от които обикновени хора, то през последните шест месеца наблюдаваме внимание към първия слой от големи институции и компании. Именно след започване на тази адаптация трябва да светне “червената лампа”, която да ни покаже, че Биткойн притежава нещо, което може би не осъзнаваме, но корпорациите го осъзнават. 

 

Доверие в Биткойн

Вторият слой от пирамидата все още е в началото на своето развитие, но като пример за него може да дадем създаването на крипто борсите. С покупката на койни от крипто борса, ние не ги притежаваме, купили сме го от борсата, която се е задължила да ни ги даде в някакъв определен момент, когато желаем да ги изтеглим. Подобно на втори слой при златото така се осъществява изграденото доверие, основано на Биткойн. 

Ако един ден заявим теглене на актива, то борсата трябва да ни го даде и така се осъществява връзката на доверие. Аз притежавам Биткойна след като го изтегля, което ни връща обратно в първия слой – директно притежание.

Втори слой изгражда връзката между човек и централизирана институция, защото ние представяме нашия актив за опазване на някой друг.

 

Трети слой

Предвид ранната възраст на Биткойн и все още началото на развитие на втория етап, липсват идеи за бъдещето на Трети слой.

 

Обобщение

Повечето хора днес оприличават Биткойн като “дигитално злато”, сравнявайки го с ролята на златото в днешния модерен свят, където служи като друг актив, който съхранява стойността си. Истината обаче е, че златото исторически е имало много по- фундаментална роля – създало е финансова система, която действа от хилядолетия до днес. Въпреки това развитието на света и проблемите, което е нужно да се решат, не могат да бъдат преодоляни чрез скъпоценния метал.

Може би е време да се насочим към изграждането на нова финансова система, чийто главен стълб са Блокчейн и Биткойн, предвид приликите си със златото, но и факта, че Биткойн е повече от дигитално злато. 

Автор: Милица Димитрова

Абонирайте се за блога и на този адрес – Клик!

 

Присъединете се към нашият Telegram канал за още полезно съдържание

пасивни доходи от криптовалути

Последвайте ни тук

Telegram канал

Telegram чат

Instagram

Facebook група

Facebook страница